Какви промени иска МФ в данъчните закони?

Министерството на финансите обяви пакет с данъчни и бюджетни промени, които ще предложи заедно с актуализацията на Бюджет 2023 г. на новия парламент веднага след вота на 2 април. Целта на бюджетното прекрояване и извънредните мерки, които МФ ще предложи на парламента, е да бъдат събрани допълнително 6 милиарда лева. Направени са разчети за толкова допълнителни приходи в хазната.

Еднократна солидарна вноска „свърхпечалба“ в размер на 33% за фирмите от 1 юли 2023 година. Както и край на по-ниското ДДС за много от бизнесите, пострадали от кризите след удара на COVID-19 и войната в Украйна. Това са само част от предложенията за данъчни промени на министерството на финансите, които целят бюджетният дефицит да падне от 7 на 3%. Предложенията бяха публикувани тази вечер на сайта на ведомството.

Те предвиждат още намаляване на прага на плащанията в брой от 10 на 5 хиляди лева. Това се счита за мярка, която би могла да ограничи дела на сивата икономика. С предложеното изменение се цели изсветляване на възнагражденията, получавани от лица по трудови правоотношения. Целта е да се предотврати укриването и невнасянето на дължимите данъци и осигурителни вноски чрез разплащания в брой. Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв. и на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. Предлага се и изплащането на трудовите възнаграждения в размери над прага от 5 000 лв. да се включи в режима на Закона, тъй като понастоящем изплащането на трудови възнаграждения е изключено от обхвата му.

Сред идеите е и разширяване на продуктите, които се определят като акцизни стоки на национално ниво. В това число влизат течности електронни цигари, несъдържащи никотин и заместителите на тютюна (известни още като паучове), съдържащи никотин, да се смятат за тютюневи изделия.

Основните промени обаче засягат данъка върху добавената стойност на редица продукти и услуги. Финансовото министерство предлага на депутатите от следващото Народно събрание от 01.07 да отпадне намаленото ДДС за ресторантьорите, кетъринг услугите, фитнес центровете и др. Законопроектът на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включва изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, с които до 30 юни 2023 г. се намалява срокът за прилагане на временната намалена ставка на данъка за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга в случаите по чл. 136 и за услугата за използване на спортни съоръжения. С постоянна намалена ставка на данъка продължават да се облагат доставките на услуги по настаняване, доставките на книги и периодични печатни произведения на физически носители или извършвана по електронен път и доставките на храни, пелени и хигиенни артикули, подходящи за бебета или за малки деца. След 1 юли единствено върху хляба и брашното ще се налага 0-процентната ставка, а за бебешките храни и книгите ще продължи да действа данък добавена стойност от 9 на сто.  

Що се отнася до свръхпечалбата на фирмите, които генерират такава от 1 юли тази година до края на 2023, ще дължат еднократна вноска в размер на 33%. Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори. Това трябва да стане с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. А целта е да не се стигне до процедура по прекомерен бюджетен дефицит, влошаване на кредитния рейтинг и отлагане на приемането ни в Еврозоната. Според финансовото министерство ако не бъде въведена тази солидарна вноска, икономическата ситуация в страната може да се влоши и да има по-сериозни отрицателни въздействия върху инфлацията, ликвидността на пазарните оператори и всички икономически сектори и дейности. Въвеждането на солидарна вноска от друга страна обаче е подходящо и пропорционално средство за справяне със свръхпечалбите, възникнали в резултат на външни и вътрешни политически и икономически фактори (като пандемията с COVID-19, енергийната криза, военните действия в Украйна, предоставената във връзка с тези кризи финансова подкрепа от държавата и други).

И още – от ведомството настояват бизнесът да бъде солидарен, като поеме част от приноса за запазване на стабилността на страната, особено лицата, реализирали значителни печалби в условията на криза. След като печалбите и доходите им за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г. По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките. Финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби. А помощите, компенсациите и намалените данъчни ставки за засегнатите бизнеси в периода 2020-2022 година са на обща стойност 11,2 млрд. лева. От които 10,3 млрд. лева под формата на помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна (2,1 млрд. лв. за 2020 г., 2,3 млрд. лв. за 2021 г. и 5,9 млрд. лв. за 2022 г.); и 908,7 млн. лева под формата на намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз (съответно 94,7 млн. лв. за 2020 г., 283,5 млн. лв. за 2021 г. и 530,5 млн. лв. за 2022 г).
Предлагат се и мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона.

А предложенията за изменения и допълнения на Закона за данък върху доходите на физическите лица целят да се внесе допълнителна яснота по отношение на данъчното третиране на доходите от продажба на виртуални валути, да се въведе приспадане на нормативно определени разходи при продажба на финансови активи, както и да се разшири обхватът на доходите, за които се предоставя информация от работодателите и предприятията платци на доходи. Във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, в т.ч. и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се предлага да се приспадат 10 на сто нормативно определени разходи.
С изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове се предлага течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия. Предложенията включват и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Основната цел на мерките е да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата.