Разработка на независими игри, що е то и има ли почва у нас

Производството на видео игри е една от индустриите, които записаха впечатляващи рекорди по време на годините, белязани от COVID пандемията. Световният пазар на видео игри стана изключително масивен, като само за 2021 г.  приходите се изчисляват на 180,3 милиарда щатски долара. Ако секторът продължава с тези темпове на развитие, то през 2031 г. се очаква приходите да надхвърлят 510 милиарда долара.

В цялата тази ситуация от главозамайващи суми има един сегмент от разработката на игри, които доста често остава скрит за масовия потребител. Става въпрос за малките гейминг студия, които разработват независими видео игри. Такъв тип студия нямат финансовите възможности на големите компании, но за сметка на това са много по-гъвкави. Това се оказа изключително ценно качество през последните години, когато веригите за доставки бяха тотално нарушени. Доказателство за това е, че през 2020 г. големите играчи в индустрията са публикували с 10% до 20% по-малко игри в платформата Steam, в сравнение с предходните две години. Независимите малки разработчици обаче са публикували с 25,6% повече игри през 2020 г., спрямо 2019 г.

Все пак не може да се залъгваме и трябва да сме наясно, че това си е абсолютна битка на Давид срещу Голиат. Независимите игри може да се увеличават като бройка, но над 50% от такива игри в Steam регистрират печалби в рамките на 4000 щатски долара. Едва 1% от независимите игри достигат границата от 7 милиона долара печалба.

Къде се намира България по отношение на разработка на независими игри?

За да отговорим на този въпрос, разговаряхме с Радостин Стойчев, изпълнителен директор и основател на независимото гейм студио Tritan Technology.

Едно от първите неща, които трябва да се разгледат, в която и да е индустрия, е ситуацията с квалифицираните кадри. Според Радостин, въпреки малките размери на нашата страна, ние разполагаме със страхотни специалисти във всяка една сфера от разработката на игри. Много от тях навлизат в този бизнес точно подтикнати от мечтата си да реализират някаква своя идея. На сцената обаче излиза основното разковниче в индустрията, а именно заплащането, което прави събирането и задържането на екип от ентусиасти за цялостна разработка на независим проект доста трудно. Така се стига и до най-често срещания модел на работа по независими игри: добрите специалисти са ангажирани в ААА компании и ако имат желание или стимул работят по малки странични проекти в свободното си време.

Външното финансиране е монета с две страни

Финансирането винаги е предизвикателство. Трудно е да навиеш добри специалисти да работят за ниското заплащане, което може да предложи една „инди“ (независима) компания, а в някои случаи такива фирми могат да предложат само процентен дял от евентуална печалба. От друга страна липсата на инвеститор дава пълна творческа свобода, което в повечето случаи се припокрива с началния мечтателски импулс, който обикновено задвижва подобни начинания. Екипите и проектите съответно са доста по-малки от големите ААА игри, но пък съумяват да прокарат оригинални идеи.

От друга страна има ли финансиране, може да се осигурят необходимите ресурси под формата на съответните специалисти. А в контекста на глобализацията това наистина е много по-лесно от преди. В повечето случаи екипите са  международни и тясно специализирани в съответните аспекти на дадения проект.

Как се издържат независимите гейм студията в България

Един от работещите механизми за издържане на малките играчи в нашата страна е чрез аутсорсване за големи компании. Част от ресурса на компанията е отдаден на аутсорсинга като механизъм за поддържане на студиото живо и за завъртането на някакъв оборот, който да “храни” останалата част от хората, които са фокусирани върху вътрешния проект.

Независимо от начина на намиране на средства почти всяко независимо гейм студио трябва да е наясно, че няма капацитета да представи продукция, която да е перфектна във всяко едно отношение. Трябва да се правят и жертви. В повечето случаи компромис се прави с графиката, защото изисква огромен ресурс и си е скъпо начинание да докараш изгледа на ААА игра. С едно нещо обаче не трябва никога да се прави компромис.

„Независимо от мащаба на проекта, фокусът винаги трябва да е върху основните геймплей механики. Те трябва да се “барнат”, така че дребните повторяеми действия в играта да са забавни и да носят удовлетворение на играчите,“ категоричен е Радостин.

В наши дни много често игрите имат многобройни „мета“-механики, които с две думи са допълнителни геймплей елементи в стил „постижения“, батъл пасове, състезания в ранглисти и т.н., но те са доста трудоемки за изпълнение и просто не работят, ако основата на играта няма нужното качество.

Провалът е сигурният път към успеха

Почти всички малки гейминг студия започват своя път с провал. Това важи в още по-голяма степен за тези, които се развиват на територията на България. Tritan Technology не правят изключение от това правило.Тяхната история започва още през 2017 г. с изключително амбициозната Pillars Of History –  ролева игра по българската история с елементи на обучение. Екипът успява да обедини около себе си хора с различни професии и компетенции, за да може играта да бъде изключително реалистична както като геймпей, така и като история. За проекта доброволно работят специалисти по история и художници. Въпреки пламенното начало, идеята не вижда бял свят, поне засега!

„Ударихме на камък, въпреки сериозните ни усилия и време, които отделихме за това дело. Премеждията ни с този проект ни отрезвиха и се върнахме на чертожната дъска,“ коментира Радостин.

През 2023 г. гейминг студиото все още съществува, вече с портфолио, с което да се похвали и бъдеще пред себе си. В момента българската компания си партнира с друго студио по разработката на крикет игра, в която ще фигурират едни от най-известните световни играчи в този спорт. Имайки предвид, че крикетът е най-популярният спорт в държави като Индия и Пакистан, а също така е сред любимите в развити икономики като Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, то проектът има сериозни шансове за голям успех.

Радостин и колегите му не отстъпват от „инди“ същността на своята фирма и също така работят над своя платформър игра, която има доста интересна визия и история. Гейминг студиото прави опити и за разработка на приложения в сферата на обучението.

Каквато ни е държавата, такъв ще ни е и геймингът

Нямаше начин да не попитамe Радостин за неговите очаквания за бъдещото на гейминг индустрията в България.

„Докато не спрем да плюем по хората, които успяват и не се разрешат някои критични проблеми със здравеопазване, корупция и елементарни ежедневни предизвикателства, не очаквам особено развитие в тази сфера. След случая NEXO, очаквам много компании в сектора да преосмислят дългосрочните си планове за развитие на родна почва.“

Игрите, които завършват тъжно са малко на брой, така че ще намерим щастлив край и за този материал.

Трудно е да се работи в независимия гейминг сектор, но не липсват и инициативи в негова подкрепа. Една такава е на доста високо ниво. Става въпрос за резолюция на Европейския парламент от 10 ноември 2022 г. относно електронните спортове и видеоигрите. Първото, което прави впечатление в този документ е, че за първи път се говори за разработването на последователна, дългосрочна европейска стратегия за видеоигрите. Другото радостно нещо е, че програмите „Творческа Европа“ и „Хоризонт Европа“ предоставят финансиране за европейския сектор на видеоигрите, но според Европейския парламент размерът на финансирането по тези програми е доста нисък и има необходимост за преразглеждане на критериите за допустимост.

Резолюцията предлага и идеята за въвеждане на етикета „Европейска видеоигра“. По този начин регионалните производители ще имат възможността да заявят пред света своето присъствие и това, че са признати.

Европейският парламент инициира и пилотен проект със заглавие „Разбиране на стойността на европейското общество за видеоигри“, който има за цел да развие по-добро разбиране на стойността на сектора на видеоигрите и неговото въздействие върху редица области на политиката и върху обществото като цяло.

Ако тези документи не са само пожелателни, а доведат до реални действия, то тогава определено бъдещето пред европейските гейм компании ще бъде една идея по-светло.