Изминаха 230 години откакто Британски пирати откраднаха метричната система на САЩ

През 1793 гoдина френският учен Жозеф Домби отплава за новосъздадените Съединени щати по молба на Томас Джеферсън, носейки със себе си два предмета, които биха могли да променят Америка. Той така и не успява да стигне дотам и сега САЩ остават с ретро версия на измерванията, която е уникална в съвременния свят.

Първият предмет, метален цилиндър, е с маса точно един килограм. Вторият е меден прът с дължината на новопредложената мярка за измерване на разстояние – метъра.

Джеферсън е бил привърженик на рационалността на метричната система в САЩ и запален франкофил. Но корабът на Домби бил отклонен от курса, пленен от английски пирати и ученият загинал на остров Монсерат, докато чакал да бъде откупен.

И така, Америка е една от малкото страни, които поддържат свои собствени уникални форми на измервания на дължина и тегло.

Време е Америка да излезе от каменната ера и да се присъедини към Международната система единици (SI), както е известна метричната система.

Британци и американци…

Цилиндърът и прътът, които Домби носил, първият от които сега е собственост на Националния институт за стандарти и технологии на САЩ, бяха поискани от Джеферсън, защото действащата британска система беше напълно ирационална.

Когато Обединеното кралство се заселило в Америка, то донесло със себе си бастардизирана версия на мерки, теглилки и валути. Например до 1824 година шотландската пинта (чаша за бира) е била почти три пъти по-голяма от английския й еквивалент, което говори много за културата на пиене на север от границата.

Първоначално британските мерки са били стандартизирани в колониите на Обединеното кралство, но това е била любопитна система, включваща римски, франкски и откровено странни допълнения. До 1971 година в Обединеното кралство един паунд се състои от 240 пенса, като за шилинг се дават 12 пенса, а за паунд – 20 шилинга.

За да бъде всичко още по-объркано, отделните селища приемат свои собствени местни мерки и теглилки. От 1700 година Пенсилвания поема контрола върху собствените си мерки и скоро други области я последват. Но тази смесица от монети, разстояния и теглилки задържа страната и Джеферсън постига първия си успех с въвеждането на десетична система за долара.

„Питам се дали може да се предложи обща мярка с по-удобен размер от долара. Стойността на 100, 1000, 10 000 долара е добре преценена, както и тази на една десета или стотна част от долара. Малко сделки са над или под тези граници“, казва той.

Джеферсън искал нещо ново, по-рационално, и не бил сам.

В първата реч за състоянието на Съюза през 1790 година Джордж Вашингтон отбелязва: „Единството на валутата и мерките в Съединените щати е обект от голямо значение и, убеден съм, ще бъде надлежно осигурено.“

Америка е нова държава и дължи голяма част от успеха на Революционната война на Франция, по-специално на френския флот. Двете страни били близки и метричната система се харесала на мисленето на Джеферсън, както и на много хора в новата нация.

И това желание за промяна не се ограничава само до мерките и валутите. През 1793 година Александър Хамилтън наема Ноа Уебстър, който като лексикограф и пламенен революционер иска Америка да отхвърли остатъците от старата колониална власт. Уебстър написва речник, чиито актуални версии могат да се намерят в почти всяка класна стая в САЩ.

И тогава се появяват политиката и Наполеон

Джеферсън поискал от французите други образци, включително меден метър и копие на килограма, които били изпратени през 1795 година, но дотогава нещата малко се променили, тъй като той вече не ръководел шоуто. На 2 януари 1794 година той е заменен на поста държавен секретар на САЩ от своя колега Едмънд Рандолф, баща-основател на САЩ, който не е бил толкова привърженик на това правителството да се занимава с подобни неща.

За да се влошат още повече нещата, отношенията между Америка и Франция рязко се влошават. Френското правителство смятало, че новосъздадената държава не оказва достатъчна подкрепа в подпомагането на галските сили в борбата срещу британците в предимно европейската война на Първата коалиция. В нещо като гневно избухване френското правителство отказва да покани представители на САЩ на международната среща в Париж през 1798-99 година, на която се определят първоначалните стандарти за метричната система.

Плановете на Джеферсън са отхвърлени в комисия и макар че Камарата на представителите одобрява форма на стандартизация, основана на паунди и унции, Сенатът отказва да се произнесе по въпроса.

Не че това е от голямо значение. През 1812 година Наполеон фактически отменя прилагането на метричната система във Франция. Наполеон е известен като Le Petit Caporal, като многократно е съобщавано, че е бил висок метър и половина. Както знаем сега, той е бил около средния ръст за онова време.

След като френският диктатор е победен, аргументите за метричната система във Франция отначало са почти нулеви, както и в САЩ, но постепенно тя се разпространява в цяла Европа, защото не можеш да отхвърлиш една добра идея, когато науката и индустриализацията я изискват.

Добре дошли в рационалния свят

Това, което поддържа метричната система, е присъщата ѝ рационалност. Вместо да се използва смесица от местни системи, защо да не се изгради една, основана на измервания, за които всички биха могли да се споразумеят, конфигурирани около числото 10, което точно съответства на броя на цифрите на ръцете на повечето хора?

Преди всичко тя е универсална, грамът означава грам във всяка култура. Междувременно, ако си купите пинта в Обединеното кралство, ще получите 20 унции бира, а ако направите същото в Америка, в зависимост от това къде се намирате, вероятно ще получите 16 унции – факт, който все още шокира британските граждани. Разлики има и при тоновете, както и при странното понятие за камъни като мярка за тегло.

Метричната система в никакъв случай не е съвършена. Например в първоначалната френска система грамът, или както първоначално е бил известен като „грав“, е бил масата на един кубичен сантиметър вода. Един метър е бил една 10-милионна част от разстоянието между полюса и екватора – въпреки че по онова време французите не са били сигурни колко точно е това разстояние.

Оттогава насам системата е преработена многократно с откриването на по-естествени константи. Например метърът сега е 1/299 792 458 от разстоянието, което светлината изминава за една секунда. От 1967 година самата секунда е определена като „продължителността на 9 192 631 770 периода на излъчване, съответстващо на прехода между двете хиперфини нива на основното състояние на атома цезий-133“, но по-доброто измерване с атомни часовници може да промени това.

Основните привърженици на метричната система първоначално са учени, които отчаяно се нуждаят от универсални източници на измерване, за да могат да сравняват бележки и да възпроизвеждат експерименти без грешките, които се срещат при преобразуването от една измервателна система в друга.

Така се стига до объркани системи като 12 инча в един фут, три фута в един ярд, 1760 ярда в една миля, в сравнение със 100 сантиметра в един метър и 1000 метра към един километър. Един американски паунд е 0,453592 килограма, до шест цифри най-малко, това са онези числа, които водят до допускане на грешки.

Най-известната в близкото минало е тази на Mars Climate Orbiter през 1999 година Космическата сонда, струваща 125 млн. долара, се разпадна в марсианската атмосфера, след като инженерите от Локхийд Мартин, които конструирали инструмента, използвали американската система за измерване, а не метричните мерки, използвани от другите участници в проекта. Сондата се спуска твърде близо до повърхността и е изгубена.

Друг пример е инцидентът с „Гимли Глидер“ на Air Canada през 1983 гoдина, когато пилотите на Боинг 767 подценяват количеството гориво, от което се нуждаят, тъй като навигационният компютър измерва горивото в килограми, а не в паунда. При приблизително 2,2 паунда на килограм самолетът поел по-малко от половината от необходимото гориво и двигателите отказали на височина 41 000 фута (12 500 метра).

Двамата пилоти били принудени да придвижат самолета, в който имало 69 души, до стара военновъздушна база в Гимли, в която за щастие един от пилотите бил служил. В момента тя се използвала като драг писта, но за щастие имало само няколко леки наранявания на някои от пътниците на самолета.

Да не говорим за Целзий и Фаренхайт. По Целзий водата замръзва при 0 градуса и кипи при 100, докато по Фаренхайт стойностите са съответно 32 и 212 градуса. Това е безсмислена система и сега САЩ са единствената страна в света, която използва Фаренхайт за измерване на обичайните температури.

Бавният и криволичещ път

Още през 1821 година държавният секретар Джон Куинси Адамс докладва на Конгреса по въпроса за измерванията. В своето основополагащо проучване по темата той стига до заключението, че макар метричната система, основана на природни константи, да е за предпочитане, разправиите, необходими за промяна на сегашния режим, ще бъде силно разрушителни и той не е сигурен, че Конгресът има право да отменя системите, използвани от отделните щати.

Смущенията биха били големи. Огромната част от търговията на Америка с висока стойност се осъществявала с Обединеното кралство и Канада, като нито една от двете държави не ползвала метричната система.

Към средата на 19 век нещата се променят… леко. Учени от американското правителство започват да използват някои мерни единици, например за картографиране на територията, въпреки че вътрешната система е по-разпространена за ежедневна употреба. Гражданската война също дава тласък на стандартизацията, като някои щати като Юта за кратко въвеждат тази система.

Две големи промени настъпват през 20-ти век след двете световни войни. Взаимозаменяемостта на частите, особено на резбата на болтовете, сериозно затруднява съюзническите сили. През 1947 година Америка се присъединява към Международната организация по стандартизация и резбите на болтовете стават метрични. Днес американската армия използва метрични системи, за да се интегрира по-добре със съюзниците от НАТО.

Това продължава, откакто американските производители осъзнават, че ще трябва да приспособят новите системи, ако искат да продават повече в чужбина. Днес все още се произвеждат технически части с американски мерки, особено в някои отрасли, но поне има стандартизирана система за преобразуването им в метрични.

През 60-те години на ХХ век метричната система е преименувана на Le Système international d’unités (Международна система единици) или SI и нещата в Америка отново започват да се движат. След проучване в Конгреса президентът Джералд Форд подписва Закона за метричното преобразуване през 1975 година, с който се определя планът Америка най-накрая да премине към метрична система като „предпочитана система за измерване за търговията на Съединените щати“.

Това обаче има някои недостатъци. На първо място, системата била доброволна, което значително забавя нейното приемане. Второ, година по-късно новият президент на САЩ Джими Картър бил силен привърженик на системата и това накарало опозицията в Конгреса да се противопостави до голяма степен на плана.

През 1982 година президентът Рейгън прекратява повечето преминавания към метрична система, но неговият наследник Буш съживява някои от плановете през 1991 година, като нарежда на държавните служби на САЩ да преминат към метрична система, доколкото е възможно. Оттогава въпросът се отлага.

В наши дни споровете за Международната система единици и американската са по-ожесточени и се превръщат в политически въпрос между леви и десни.

Наистина няма логична причина да не се премине към международната метрична система единици – това е проста, универсална система, която се използва от всички държави по света с изключение на САЩ, Либерия и Мианмар. Това не е никак добра компания за Страната на свободните.

Това ще бъде дълъг и бавен процес. Нито една държава не е успяла да премине изцяло към тази система за по-малко от едно поколение, а повечето са се нуждаели от две или повече, а Великобритания изглежда върви назад. Бившият министър-председател Борис Джонсън предложи Великобритания да продължи със старите британски имперски мерки, които правят сегашната американска система да изглежда положително рационална.

Може да минат поколения, преди въпросът да бъде решен в Обединеното кралство, а в САЩ – още по-дълго. Всъщност това може никога да не се случи в Америка, но системата SI има смисъл, логически е обоснована и ще остане езикът на науката, медицината и инженерството за по-голямата част от света. Ако САЩ не искат да догонват останалата част от света, ще трябва да се отнасят сериозно към рационалните измервания.