Щом работи, не го пипай! Това старо като света правило е особено актуално в компютърната индустрия. Съвременната сложна архитектурна система се разпада образно казано и от най-лекото кихване, от смяната на браузъра или от космическа частица, която е долетяла и е променила някоя клетка в паметта. Какво можем да кажем за надграждането на хардуера: това си е направо революционна промяна. Но понякога надграждането просто не е възможно.
Дългосрочното използване на някаква техника не е страх от промени или липса на пари. Понякога това е просто случайност. За някакъв там сървър (или специалист) могат съвсем банално да забравят, понеже за всичките тези години той нито веднъж не се е сринал (не е обърнал внимание върху себе си). Никой вече не помни къде се намира и как изглежда. Работи ли – работи, толкова.
Има примери за сървъри, които са работили две десетилетия, без да бъдат изключени още от 1995 година. На някои места отказват хард дисковете и захранванията, но след един съвсем несложен ремонт всичко отново започва да работи.
В край на краищата един уеб сървър спокойно може да си върши работата дори с процесор 486 DX, и дори на 386, при това в производството, в редица предприятия и магазини има редица подобни примери.
Има едно финландско решение, което се зарежда от 3,5″ флопи диск и работи под самостоятелно написаната „операционна система“ lEEt/OS. Това е многозадачна POSIX-съвместима операционна система, базирана на DOS ядро с графична среда. Тя си има собствено DOS ядро, но в производството масово се използва FreeDOS 1.2.
По принцип би могла да се инсталира и по-съвременна операционна система – нали Windows 7 при желание може да се накара да работи с 5 MHz процесор и 128 MB оперативна памет, въпреки че в този случай трябва да бъдат спрени всички системни услуги, освен основните три. Освен това в този случай началният екран отказва да се зареди при използването на процесор с честота под 50 MHz. Налага се да се извършва зареждането на операционната система в режим OOBE – без старт менюто и File Explorer, но с конзола.
По-интересното е, че специално за старите компютри се предлага Gray386Linux – Linux дистрибуция за машини с процесори 386 и 486, като това съвсем не е единственото решение. Има и олекотени версии на Windows 95 и 98 специално за 80386 (winhistory.de/more/386/386vers.htm). Така че има предостатъчно решения за 80386.
Любопитно е, че Intel произвеждаше процесора 80386 до 2007 година, докогато се произвеждаха и 80486 и Core Duo. Това означава, че 80386 успя да оцелее не само след Pentium, производството на който бе спряно през 1999 година, но дори и след Pentium II (до 2001 година) и Pentium III (до 2002 година). Това е следствие от неговата изключителна популярност. Именно в ерата на процесорите 286/386 персоналните компютри станаха наистина масови.
Някои хора казват, че старите черно-бели монитори и механичните клавиатури са много приятни за работа. При тяхното използване възниква някакво особено чувство за съпричастност и реалност… Сякаш в съвременния пластмасов свят на планираното остаряване се е появило нещо, което не се поврежда и не се чупи. А ако трябва да бъдем по-сериозни, от черно-белите изображения нашите очи се уморяват много по-малко. Това е научно доказан факт.
Издръжливият PDA
Ако се отклоним от темата за сървърите, има редица примери да доста стара техника, която при добро поддържане работи идеално. Има специалисти и големи фенове на всичко, което е свързано с видеото, които ще ви услужат с VHS видеомагнетофон, за да си дигитализирате например, касетите от 1996 година, на които е заснета вашата или на ваши приятели сватба (използва се преходник от S-Video към USB и след това програмата VirtualDub). Тези хора държат своите видеомагнетофони в идеално състояние и досега добавят смазка на подвижните части. Някои от тях дори и сега изучават промените в четящите глави и деградацията на лентата във VHS касетите с течение на времето. Това също е пример на стара техника, която е в идеално състояние и работоспособност. По принцип нищо не пречи един VHS видеокасетофон да се използва ежедневно за запис на видеосигнал, ако това е по-евтино в сравнение с цифровото видео, а качеството на образа няма кой знае какво значение.
Как да се даде втори живот на старите смартфони отдавна е известно, но нека пак да си припомним основните неща. От тях лесно може да бъде направен уеб сървър. Или да се използват като външен флаш диск чрез включване към USB порта. Ако един подобен смартфон вече не получава обновявания за Android, на него може да бъде инсталирана друга операционна система, която поддържа старите устройства. Това може да бъде LineageOS или DivestOS (версия на LineageOS специално за старите смартфони).
Между другото DivestOS общността предлага цяла колекция от програми с отворен код, които могат да бъдат инсталирани на произволно Android устройство от хранилището F-Droid. Ето някои примери:
- Mull: версия на Firefox, ориентирана към поверителността, приличаща на LibreWolf
- Hypatia: антивирусен скенер със сигнатурите на ClamAV
- MotionLock: автоматично заключване на смартфона, ако е поставен с екрана надолу или дълго е останал неподвижен
За съжаление смартфоните не живеят толкова дълго в сравнение с сървърите и лаптопите, понеже по-трудно се ремонтират. И още, ако се повреди екрана на някой стар лаптоп, той може да се използва чрез включване на външен дисплей или може да се управлява отдалечено в ролята на сървър. Със смартфоните това няма как да се направи.
А ако някой е забравил, да напомним, че преди изобретяването на смартфона в края на 90-те години се използваха джобните компютри от типа на PalmPilot и Newton.
Може да се учудите, но и до днес много хора използват тези устройства като цифрови органайзери. Не заради екзотиката или хипстърско перчене, а защото те са наистина удобни. Батерията осигурява много дълга автономна работа, а производителността е нормална от гледна точка въвеждане на информацията. Тази техника е изключително надеждна. Има случаи на намерени в бюрото PDA след много години – включват ги и те работят, сякаш вчера са били изключени. Няма изгубени контакти поради прекъснала връзка с електронен облак. Информацията може да се въвежда със стилус, а не с пръст. Феновете на тези устройства с огорчение споделят, че вече никой не произвежда PDA.
Съществува голяма общност на феновете на PDA, в рамките на която и досега активно се пишат драйвери и най-различен софтуер. PalmPilot и Newton съвсем лесно могат да бъдат синхронизирани с десктоп компютъра, може да им се инсталира браузър и да се сърфира в уеб пространството. Могат да бъдат получавани данни с помощта на Gopher, който навремето бе реална алтернатива на HTTP, а сега се поддържа от голяма група ентусиасти, които специално за него създават сайтове и клиентски приложения.
Незаменимият софтуер
Една от най-важните причини компаниите и предприятията да си пазят стария хардуер е, че единствено на него може да работи необходимия за ежедневната им работа софтуер, който обикновено наричат незаменим софтуер. В Книгата за рекордите на Гинес има отделна категория за най-стария в света софтуер с непрекъснато използване. Там можем да видим системата за резервиране на билети SABRE, работеща още от 1960 година, а също така и компютърните системи за изчисляване задълженията на данъкоплатците Master File (IMF) и Business Master File (BMF) на Данъчната служба на САЩ, която без прекъсване работи от 1962 година. В тях се използва програмния език COBOL, който изисква по-специален хардуер. Известно е, че след 1967 година около 20 милиона редове са преписани на асемблер когато се състоя прехода към архитектурата System 360. Но така или иначе, и до днес тази система работи само на мейнфреймите на IBM.
Интересно е, че въпреки че заслужава, в Книгата на рекордите на Гинес не е включена системата MOCAS за описване и следене на контрактите на Министерството на отбраната на Съединените щати, която работи без прекъсване от 1958 година насам.
Подобна е ситуацията с някои научни инструменти, които са написани преди много време от група учени, която сега е разпусната. Например, авторът на уникалната програма FORM, холандският ядрен физик Йос Вермасерен, се оттегли от разработката още през 1973 година и вече няма кой да поеме тази работа. Така програмата остана без поддръжка и е единствена по рода си. Моделът за програмиране FORM е фундаментално различен от всички други системи в компютърната алгебра.
Или някой рядък спектрофлуорометър на стойност $500 000, в който се използва разширителна карта с прихващане на ISA шината, използвана преди появата на PCI. На учените се налага да търсят някой доста стар компютър, в който все още се използва тази древна шина.
Списание Nature пише, че реалните научни лаборатории изобщо не изглеждат като в холивудските филми. В тях много често се използват древни компютри, които управляват някакъв сложен уред – специализиран микроскоп или хроматографска система, а използваният софтуер изобщо не е съвместим с новите компютри. Има случаи, когато старият компютър се използва буквално всеки ден и става сложно той да бъде спрян, информацията от него да се прехвърли и т.н.
Като верни приятели компютрите остаряват заедно с учените, които ги използват в своята работа.
В офисите масово се използват стари компютри. И наистина, ако се използва една и съща програма, какъв е смисълът да се сменя хардуера? Например вадене на извлечение от банкова сметка или печат на счетоводен отчет или фиш за заплата. Навярно се сещате – доста стар компютър и матричен принтер, който съвсем евтино може да разпечатва няколко екземпляра наведнъж. Лазерният принтер и неговата поддръжка са много по-скъпи и редица предприятия използват тази стара, но надеждна и по-важното, съвсем евтина техника.
И дори все още не сме споменали за хилядите стругове с цифрово управление, които от десетилетия работят и ще продължат да работят под управлението на 386.
И наистина, старите компютри могат да бъдат изключително дълготрайни и да работят цели десетилетия без нито една повреда. Съвременните компютърни системи с твърдо интегрираното в тях планирано остаряване не са способни на подобно нещо.
И наистина, ако не става дума за игри, редактиране на видео и други подобни, а предимно за офис работа, то бизнесът се старае да удължи колкото се може повече технологичното време на една вече работеща система – щом работи, не я пипай.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!
