Премиерът на Великобритания Борис Джонсън току-що обяви план за осигуряване на електрическото захранване за битови нужди на всеки дом в страната от вятърни централи до 2030 г.
Това е амбициозен проект, който ще изисква сериозни инвестиции в нови вятърни турбини през следващото десетилетие, съобщават от Engadget. Но ако в действителност се осъществи, това би било голяма стъпка напред в постигането на глобалните цели за намаляване на въглеродните емисии, заложени в Парижкото споразумение от 2015 г.
Дали Джонсън не избързва?
Джонсън обяви, че Великобритания ще инвестира около 160 милиона британски лири (207 милиона щатски долара), които ще се използват за създаването на фабрики за производството на нови вятърни турбини. За да захранват всеки дом в Обединеното кралство, тези турбини ще трябва да генерират около 40 GW мощност, съобщават от портала Engadget. Това е четири пъти повече от настоящото производство на електрическа енергия от вятърни централи във Великобритания.
„Вашата електрическа кана, вашата пералня, вашата готварска печка, вашето отопление, вашето електрическо превозно средство, всички те ще получават необходимата им енергия чисто и без да влияят по никакъв начин на околната среда единствено от ветровете, които духат около островите“, обяви Джонсън в Обединеното кралство на партийна конференция.
За съжаление, пълен преход към вятърна енергия до 2030 г. може да бъде наистина скъпо начинание, при това доста по-скъпо отколкото Джонсън очаква. Независимата изследователска компания Aurora Energy Research прогнозира, че проектът действително ще струва поне 50 милиарда британски лири или 64,6 милиарда щатски долара и че Великобритания ще трябва да инсталира средно по една нова вятърна турбина през всеки делничен ден през следващото десетилетие.
Независимо от това, Великобритания може да продължи да обявява все по-амбициозните си климатични цели, съобщават от Файненшъл Таймс, като потенциално това включва подкрепа за увеличаване на разпространеността на превозните средства с водородни горивни клетки или дори забрана на автомобилите, работещи с двигатели с вътрешно горене – мярка, подобна на тази, която предприе местната управа на Калифорния в САЩ. Висшето ръководство на щата по план трябва да забрани продажбата на чисто нови автомобили с двигатели с вътрешно горене малко след края на следващото десетилетие. Много критици и дори екологични активисти изразиха своите критики към това кардинално решение, тъй като според тях очакванията преходът към превозни средства с нулеви емисии да стане толкова бързо, е нереалистичен и дори наивен.
