Човечеството от не едно хилядолетие може да измерва времето: използваната към днешен ден шестдесетична система за пресмятане е дошла от древните шумери. А в Древния Египет започва използването на водни часовници, а по-късно и слънчеви.
Но сега тези часовници не се използват, понеже тяхната точност е твърде ниска. Именно за постигането на по-висока точност през 14 век е създаден механичния часовник, точността на който е достатъчна за ежедневно използване: погрешността е от нивото на няколко десетки секунди дневно. Едва през 20 век беше създаден кварцовия часовник с погрешност същите няколко секунди, само че за месец. По-късно се появи атомният часовник, които измерва времето с точност 1 секунда за десетки и дори стотици хиляди години. Отделно са новите смарт часовници, които се сверяват чрез Интернет и на теория, тяхната точност е 100%.
Виждаме, че по отношение на точността сме постигнали големи успехи, но какво да кажем за дълготрайността? Зъбните колела ще се изтъркат само за няколко десетилетия. Кварцовият часовник ще се повреди още по-бързо, понеже кристалът, използван в него, остарява и само след няколко години работа кварцовият часовник започва да избързва. Електронният часовник също едва ли ще може да работи повече от няколко десетилетия – чиповете не са вечни и деградират с времето, особено при непрекъсната работа. Виждаме, че можем да измерваме времето с голяма точност дори през целия период на съществуване на Цивилизацията, но нито един от измислените часовници не може дори и приблизително да работи толкова дълго.
В тази ситуация реши да се намеси Джеф Безос – ръководител и акционер на (притежава 20% от акциите) компанията Amazon. Този човек поставя часовник, който трябва да работи в продължение на цели 10 000 години. Целта на Безос съвсем не е да увековечи името си – този часовник е начин да накара хората да се замислят върху невъобразимо гигантските интервали от време.
Историята на проекта
Авторът на тази идея не е Джеф Безос, а инженерът Дани Хилис, който предложи идеята за създаването на хилядолетен часовник още през 1995 година в списание Wired (една от най-забавните детайли е кукувичката, която се появява веднъж на 1000 години). В продължение на няколко години Даниъл заедно с група активисти от фондацията Long Now (основана през „01996“ година) са се занимавали със създаването на прототипа, като първият работещ модел започва работа на 31 декември 1996 година.
Точно в полунощ датата от 01999 става 02000 и се чува двоен звуков сигнал. Този часовник така и щеше да си остане прототип, ако не бяха $42-та милиона на Джеф Безос, който ги преведе на сметката на фондацията. Тези пари са около една трета от процента на финансовото състояние на Безос.
С парите на шефа на Amazon нещата тръгват по-бързо. Фондацията получава разрешение за строежа на изкуствена планина близо до космодрума Blue Origin в западен Тексас. Нека се опитаме да си представим мащабите на проекта: часовниковият механизъм е висок 60 метра и ще бъде поместен в планина на дълбочина 150 метра. Идеята е на работата на часовника да не могат да попречат никакви природни катаклизми. Махалото на този часовник тежи 4,5 тона и е високо цели 2,5 метра. В планината са издълбани 5 зали, в които ще се отбелязват годишнините – 10 години, 100 години от съществуването на Часовника и т.н. Помещенията за празнуването на 1000 и 10 000 години са оставени на потомците. Стълбището за спускането към помещенията е изрязано от робот с манипулатор, тежащ 2,5 тона.
Принципа на работа
Хилис и неговия екип са обмисляли най-различни начини за осигуряването на необходимата енергия. Най-лесно изглежда използването на ядрено гориво. Но никой не може да каже какво ще се случи с него през следващите 100 века (трябва да се отчете деградацията на материалите от радиацията). А и Хилис не иска да оставя подобно нещо на потомците.
В крайна сметка екипът се е спрял на три основни начина: първо, посетителят може да използва лост, за да разбере колко е часът. Второ, дори и ако в продължение на столетия никой не е докосвал лоста, Часовникът използва температурните разлики на деня и нощта, за да се събере необходимата енергия. И третият начин е използването на своеобразна слънчева електроцентрала: на южния склон на планината ще бъде поставено сапфирно стъкло, под което ще има въздушна камера и цилиндър. През деня цилиндърът малко се премества, а през нощта се връща на предишното си място. По този начин се получава безплатна енергия.
Часовниковият механизъм е съвсем опростен. Нищо ново не е изобретявано и се използва възможно най-опростеното устройство, като не бива да забравяме, че Часовникът трябва да работи минимум 10 000 години. Но зъбните колела са направени от титан и неръждаема стомана и са с диаметър 2,4 метра. За „камбанния звън“ се използват 20 малтийски механизъма с 10 камбанки. Регулаторът за точното време е защитен с кварцова обвивка, а керамичните зъбни колела са изготвени от циркониев нитрид, нямат нужда от смазка и не допускат корозия при триенето на металните зъби един в друг.
За икономия на енергия, циферблатът няма да показва текущото време и ще фиксира само датата на последното посещение. За да се разбере текущото време ще трябва да се използва лоста. Интересно е, че в Часовника е поставен своеобразен механичен компютър, който може да възпроизведе 3,66 милиона простички мелодии.
Осигуряването на необходимата точност
Както казахме в началото, грешката на механичния часовник е няколко десетки секунди в денонощие, която за 10 000 години може да достигне цели дни.
Тук също всичко е доста просто. Часовникът има коригиращ слънчев механизъм. Не е трудно да се пресметне за всяка от следващите десет хиляди години моментът, когато слънцето ще пада под точно определен ъгъл. Всъщност, това вече извършиха компютрите на NASA. И именно точно в този момент всяка година лъч светлина през огромна наклонена цилиндрична призма ще попада върху специален механизъм, който ще извършва сверяването на Часовника. Няма никаква електроника – Слънцето нагрява специално вещество, което се разширява и това разширение се подава на механичното изчислително устройство, което въвежда необходимите поправки в движението на зъбните колела.
Друга интересна особеност е специалният астрономически коректор, който през хилядите години ще въвежда необходимата поправка на грешката, възникваща от разсъгласуването на астрономическото Слънчево време и нашите календари. С други дими, поправката за високосните години и други по-малки промени, които биха се натрупали през следващите 10 000 години. И тук няма никаква електроника и се използва несложно механично решение.
Разбира се този Часовник е един от най-мащабните по време проекти на човечеството – така например, прочутите Египетски пирамиди съществуват от около 4500 години. Но те просто си стоят, докато Часовникът ще трябва да работи, при това, два пъти по-дълго.
Разбира се, Джеф Безос непрекъснато е питан: „Защо харчиш пари за подобно нещо?“. На което той дава доста кратък отговор: „Единствената цел за създаването на този часовник е да накара човечеството да мисли не с години напред, а в реални мащаби, които означават нещо. Само така хората ще могат да постигнат нещо глобално и много важно“.
