В края на март международен екип от изследователи, ръководен от Джонатан Джианг от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, публикува нова научна работа в arXiv.org, в която подробно е описан нов формат на съобщение, предназначено за извънземни получатели. Посланието се състои от 13 страници и получи името „Фар в галактиката“ или „Маяк в галактиката“ (Beacon in the Galaxy), и е предназначено да представи едно базово въведение в математиката, химията и биологията, така, както ги разбират хората, което да даде възможност за осъществяване на пълноценно общуване. Новото съобщение до голяма степен се базира на формàта на посланието от Аресибо от 1974 година и на други минали опити за контакт с извънземни.
В своята научна работа изследователите са включили подробен план относно най-доброто време на годината за излъчване на съобщението и за най-подходящата цел предложиха плътен звезден пръстен близо до центъра на нашата галактика Млечен път. Друг важен момент е, че съобщението включва и точния обратен адрес, който дава възможност на всички потенциални извънземни слушатели да определят местоположението ни в галактиката, за да може евентуално да бъде започнат междузвезден разговор.
„Нашата цел е да предоставим възможно най-много информация за нашето общество и за човешкия вид, която да е с максимална големина. Благодарение на днешните много добре развити цифрови технологии ние може да предложим много повече в сравнение със съобщението от 1974 година“.
Новото съобщение
Съдържанието на проекта „Фар в галактиката“ се базира на друго послание, изпратено с помощта на радиовълни. Това е Cosmic Call (Космически зов), което бе излъчено от радиотелескопа на телескопа Евпатория RT-70 през 2003 година В това съобщение беше бе включена своеобразна „азбука“, представена в растерен вид, използваща спин-флип прехода на водородния атом, за да се представи концепцията за времето.
Учените посочиха и най-подходящата дата за изпращане на съобщението от Земята. Освен това посланието, изготвено от екипа на Джианг, включва изображение на мъж и жена, както и карта на земната повърхност плюс точния ни космически адрес.
Проблемите на идеалното космическо съобщение
Всяко междузвездно послание трябва да отговаря на два основни въпроса: какво да кажем и как да го кажем. Почти всички съобщения, които хората досега са излъчили в космоса, започват с изграждането на съвместен език, който започва с основни уроци по математика и други науки – двете теми, които най-вероятно са познати както на нас, така и на извънземните. Ако една извънземна цивилизация е способна да изгради радиотелескоп, с който да получи нашето съобщение, то тя вероятно знае доста неща в областта на физиката и математиката.
Далеч по-сложен е въпросът как да се кодират тези понятия в съобщението. По очевидни причини човешките езици няма как да бъдат използвани за подобна цел, като същото важи и за нашите бройни системи. Въпреки че концепцията за числата е почти универсална, начинът, по който ги изобразяваме като числа, е съвсем произволен. Ето защо много опити, включително „Фар в галактиката“, избират да представят посланието си във вид на растерна карта.
Философията на формàта и на самия дизайн на растерните изображения за междузвездни комуникации се базира на посланието от Аресибо. Това е логичен подход – наличието или отсъствието на двоична система в съобщението би трябвало лесно да се разпознава от всеки разумен вид. Но тази стратегия не е без недостатъци. Когато SETI пионерът в областта на извънземния интелект Франк Дрейк разработва прототипа на съобщението от Аресибо, той изпраща двоичното съобщение до някои от своите колеги, включително няколко нобелови лауреати. Никой от тях така и не успява да разбере съдържанието му и само един предполага, че двоичният файл трябва да е растерно изображение. Както отбелязва Scientific American, ако тази форма на кодиране на съобщения е трудна за разбиране за някои от най-умните хора на нашата планета, малка е вероятността извънземните да се справят по-добре.
Вече през 2017 година учените изпратиха първото междузвездно съобщение, излъчващо научна информация към една от най-близките звезди. То също бе кодирано в двоичен код, но не използваше растерни изображения като формат. Джианг и колегите му избраха друг път. Техният формат се базира преди всичко на излъчваното от 2003 година съобщение Cosmic Call (Космически зов) от телескопа Yevpatoria RT-70Е в Украйна. Това съобщение включва персонализирана растерна „азбука“, създадена от физиците Иван Дутил и Стефан Дюма като протоизвънземен език, който е проектиран да бъде устойчив срещу грешки при предаването.
Извадка от началото на съобщението
В показната по-горе извадка на съобщението от проекта „Маяк в галактиката“ се виждат основите на двоичната и десетичната бройни системи, както и първите прости числа, точно според идеята на гениалния Карл Сейгън, много добре описана в неговата книга „контакт“, според която по този начин посланието се маркира като изкуствено и не може да бъде взето като случаен шум. В края е записано и най-голямото известно на човечеството просто число към днешен ден.
Използва се същата базова протоизвънземна азбука, за представянето на нашата десетична числова система и съвсем основна математика. Съобщението продължава като описва спин-флип прехода на водородния атом, за да се представи концепцията за времето и да се маркира по кое време съобщението е изпратено от Земята. Следват общите елементи от периодичната таблица и базово разкриване структурата и химията на ДНК .
Още една извадка от новото послание, в която се обяснява концепцията за времето
Какво точно включва новото съобщение
В новото съобщение учените на НАСА са криптирали следната информация:
- Данни за биохимичния състав на живота на Земята. Тази информация включва визуално изображение на четирите градивни елемента на ДНК – аденозин, цитидин, гуанозин и тимидин
- Времева линия, която започва от Големия взрив, за да покаже точно кога е изпратено съобщението. Учените са посочили и датите на появата на основните научни постижения на човечеството. Сред тях са законите на Нютон, теорията на относителността на Айнщайн, началото на космическите полети и кацането на човек на Луната
- Местоположението на Слънчевата система в Млечния път, показващо разстоянията до известните на човечеството кълбовидни купове. Това е необходимо, за да могат потенциалните представители на извънземна цивилизация да знаят къде да изпратят отговор и колко време да чакат обратна връзка
- Цифрови изображения на Слънчевата система и земната повърхност
- Цифрови изображения на хора
- Покана за отговор на това съобщение със снимка на радиотелескоп, предаващ сигнал
Извадка от посланието с базова информация относно ДНК
Как ще бъде изпратено съобщението?
Учените от НАСА предлагат съобщението да бъде изпратено или от телескопния масив на Алън (ATA), в Северна Калифорния, или от сферичния радиотелескоп с 500 метрова апертура (FAST) в Китай. Но и в двата случая е необходимо инсталирането на мощно радиоелектронно оборудване, без което тези телескопи могат само да приемат радиосигналите от космоса..
Ако Джианг и колегите му получат шанс да предадат своето послание, те изчислиха, че би било най-добре да го направят някъде през март или октомври, когато Земята е под ъгъл от 90 градуса спрямо Слънцето и набелязаната цел в центъра на Млечния път. Това би увеличило максимално шанса посланието да не се изгуби във фоновия шум на нашата звезда. Но много по-важен е въпросът дали изобщо трябва да изпращаме съобщение.
Да се изпрати или не?
Изпращането на ново съобщение с добавен обратен адрес повдига много въпроси. Изданието Scientific American се запита доколко безопасно е това.
Обменът на съобщения с потенциални извънземни винаги е имал противоречива позиция в широката SETI общност, която е фокусирана преди всичко върху приемането и анализа на евентуални извънземни сигнали вместо да бъдат изпращани собствени, още повече с обратен адрес. Противниците на тази идея виждат проекта „Фар в галактиката“ в най-добрия случай като загуба на време и за екзистенциално опасен хазарт в най-лошия. Шансовете хората да изпратят съобщение на точното място в точното време са изключително малки. Освен това човечеството няма представа кой ще го прочете. Ами ако дадем адреса си на извънземен вид, който се храни с двукраки хоминини?