На 20 февруари 1991 година Гуидо ван Росум публикува в общността alt.sources първата версия на езика за програмиране Python върху разработването на който е работил от месец декември 1989 година в рамките на проект за създаването на скриптов език за операционната система Amoeba, който да е от по-високо ниво от С, но за разлика от Bourne shell, да предоставя по-удобен достъп към системните извиквания на ОС.
Името на проекта е взето от комедийната група Монти Пайтън (Monty Python). В първата версия е реализирана поддръжката на класове с наследяване, обработка на изключенията, модулна система и базовите типове ist, dict и str. Реализацията на модулите и изключенията е взета от програмния език Modula-3, а стилът – от езика за програмиране ABC, в разработването на който Гуидо е взел участие;
При създаването на Python Гуидо се е ръководил от следните основни принципи:
- Използване на най-добрите практики от други подобни проекти.
- Стремеж към простота, но без прекалено опростяване – принципът на Айнщайн, че всичко трябва да бъде представено колкото е възможно по-просто, но не опростено.
- Следва се философията на UNIX в съответствие с която всяка програма реализира само една функционалност, но върши това възможно най-добре.
- Програмистите да не се безпокоят за производителността, като при необходимост в съответните места може да бъде направена оптимизация.
- Да се избягва перфекционизма, обикновено трябва да стига и нивото „достатъчно добре“.
