Raspberry Foundation представи новата платка Raspberry Pi Pico, базирана на собствен фирмен чип, която се предлага при цена $4. Естествено, малката платка не е така функционална, като по-старшите модели на тази серия, но има какво да предложи на разработчиците.
Специалистите на Tom’s Hardware вече успяха да тестват новата Raspberry Pi Pico и да оценят нейните функции, достойнства и недостатъци.
Технически характеристики
Миниатюрната платка се базира на 2-ядрения чип Arm Cortex M0+, работещ с тактова честота едва 133 MHz. Платката има 264 KB оперативна памет и 2 MB флаш диск. Налични са USB 1.1 порт и 26 I/O пина. Възможно е използването на следните интерфейси: 2 × UART, 2 × I2C, 2 × SPI (само до 16 MB QSPI Flash с XIP), както и 16 PWM канала. Поставен е температурен сензор и има 4 ADC канала.
Разработчиците споделиха, че са започнали да проектират използвания фирмен чип още от 2016 година. На тях им е била необходима SoC, каквато не предлага нито един производител. Прототипът е бил готов през 2018 година, който по-късно е бил усъвършенстван и по този начин се е получила окончателната SoC, която се използва в Pico.
„Ние натрупахме огромен опит по време на разработването на този чип. Той еволюира, защото ние го усъвършенствахме още от първия ден на неговата разработка. И сега разполагаме с един отличен чип предлагащ много възможности при съвсем ниска цена. Чипът се произвежда във фабриките на TSMC чрез 40 нанометров технологичен процес“ – съобщи генералният директор на Raspberry Pi Джеймс Адамс.
Чипът наистина е уникален, понеже на пазара не се предлагат подобни 2-ядрени SoC при толкова ниска цена. Оперативната памет е достатъчна за това устройство и за задачите, които може да изпълнява. Предлагат се и оптимизирани библиотеки за изчисления с плаваща запетая, които са добавени в зареждащата ROM, плюс ядро, което може да бъде както управляващо, така и подчинено.
Кое е толкова особеното в Pico?
Нека първо да уточним, че това не е едноплатков компютър, каквито са Raspberry Pi Zero и по-старшите модели, а по-скоро контролер от типа на Arduino. Мини платката Pico съвсем лесно работи съвместно с другите „малинки“ и дава възможност за разработването на сложни проекти. Pico разполага с GPIO с напрежение 3,3 V, както и при другите Raspberry Pi и Arduino, като това не е недостатък – възможно е използването и на 5 V с помощта на инвертори.
Специалистите на Tom’s Hardware направиха подробни тестове на новата платка. При един от тях управляваха 12 светодиода Neopixel, които могат поотделно и всички заедно да светят с пълната си яркост при захранване от 5 V. В тази ситуация консумацията на платката е едва 14 mA при 0,7 W. При съвсем същия експеримент Raspberry Pi 4 консумира почти 5 W. Тоест, ако се работи върху проект с минимална консумация на електрическа енергия, едва ли може да се намери нещо по-добро от Pico.
Захранването на Raspberry Pi Pico може да бъде подадено както чрез micro USB порта, така и чрез VSYS GPIO контактите. Във втория случай може да бъде подавано напрежение от 1,8 до 5,5 V. Ако ще се използва батерия, препоръчва се закупуването на отделен модул на трета страна, но това не е задължително.
Вече казахме, че Pico е по-скоро контролер, отколкото едноплатков компютър и това е наистина така. Устройството може да се приеме като една достойна алтернатива на Adafruit Feather или Teensy. Габаритните размери на тази платка са едва 51х21 мм, така че е по-малка и от Raspberry Pi Zero.
Pico е особено удобна за използване с различните макетни платки с повърхностен монтаж. Но в този случай ще се наложи самостоятелното запояване на 40-те контакта на Raspberry Pi Pico.
Като цяло, това е една много удобна за използване мини платка – както за начинаещите, така и за професионалистите.
Работата с Raspberry Pi Pico
Този платка няма допълнителни портове и за повечето проекти ще е необходим компютър. Това може да бъде произволен персонален компютър, работещ под управлението на която и да е операционна система – Windows, Mac и Linux.
Важен момент е документацията към малката платка. Тя е разделена на две части – за програмния език С и за MicroPython. Вторият език за програмиране се базира на Python 3 за микроконтролери. Инсталирането става с помощта на UF2 файл, който се копира в Pico. При натискането на бутона BOOTSEL след включването на micro USB кабела се появява интерфейс за работа с диск. Там трябва да се копира файла, след което се появява достъп до Python Shell на платката.
За писането на сорс-код и записа на файлове в постоянната памет на платката е необходим редактор. Един добър избор е Thonny. Като цяло инсталацията преминава без проблеми, записът на кода също.
Двете нови възможности за екосистемата на Raspberry Pi са PIO и аналоговите входове. PIO е универсален интерфейс, който може да се използва за създаването и емулирането на интерфейси като I2C, SPI, I2S и дори VGA / DPI. Всичко зависи от проекта и уменията на разработчика.
Що се отнася до езика С на PIO, то там нещата са по-сложни. Компанията предлага официално ръководство за работа. Но в този случай е необходимо повече време за разработване в сравнение с MicroPython. Но е възможно използването на редактора Visual Studio Code.
Разработчиците препоръчват да се започне с MicroPython.
Какво може да се направи с Pico?
Платката е предназначена за разработването на различни хардуерни проекти. Това е една съвсем евтина алтернатива на Arduino, с помощта на която могат да бъдат създавани роботи, подсветка, IoT и още много други, като не бива да забравяме, че Pico консумира съвсем малко електрическа енергия.
Това е една малка, но бърза платка, която прави всичко, което е необходимо на разработчиците.
Единственият проблем е, че липсва безжична връзка и в това отношение възможностите на тази платка са ограничени. Разбира се, може да бъде използван външен модул и да се реши този проблем, но в този случай ще са необходими повече ресурси и повече време. Добре познатите ESP32 и ESP8266 могат да работят с Wi-Fi и ако е необходима безжична връзка, по-добре е да бъдат избрани именно те, понеже цената ще е същата.
