Президентът на САЩ Джо Байдън отново въведе страната в Парижкото споразумение за климата по време на първия си ден на поста, изпълнявайки едно от най-ранните си предизборни обещания. След 30 дни считано от днес, САЩ отново ще бъдат част от глобалното климатично споразумение. Повторното присъединяване на страната, след напускането ѝ под ръководството на Доналд Тръмп, изглежда не отнема повече от изпращане на писмо до генералния секретар на ООН. Разбира се, това, което следва след формалното присъединяване на страната, е истински трудното.
САЩ загърбиха усилията за съвместно справяне с климатичната криза на планетата, когато Доналд Тръмп взе решение да оттегли страната от Парижкото споразумение. Тръмп унищожи федералните усилия за намаляване на вредните емисии от САЩ и застана на страна на други десни лидери – като бразилеца Джаир Болсонаро, който подобно премахна политиките на Бразилия за защита на околната среда – особено в ситуация, когато ѝ двете страни (САЩ и Бразилия) отделяха повече вредни емисии от всякога. Сега САЩ трябва да си върнат доверието пред света и да покажат, че когато става въпрос за борба с промените в климата, не може да се обслужват частните бизнес интереси.
„Едно от нещата, от които светът е много уморен, е да вижда как САЩ дава обещания, които не спазва“, казва Алдън Майер, старши сътрудник, фокусиран върху американската и международната политика в областта на климата в E3G, лондонски мозъчен тръст. „Необходимо е те да демонстрират, че каквито и ангажименти да предприемат, разполагат не само с намерението за тях, но и със средства и политическа подкрепа, за да ги постигнат.“
Байдън вече даде големи обещания, като обеща да елиминира емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор до 2035 г. и да постигне икономика с на „100 процента чиста енергия“ до 2050 г. Но тези обещания все още не са достатъчни, за да насочат САЩ към смислен курс на повторно ангажиране с останалия свят по изменението на климата. Байдън ще трябва да си постави по-краткосрочни цели и да затвърди план за драстично намаляване на емисиите на парникови газове в САЩ по време на управлението си.
Часовникът тиктака
По време на администрацията на Барак Обама САЩ подписаха Парижкото споразумение и обещаха да намалят емисиите на парникови газове между 26 и 28 процента под нивата от 2005 г. до 2025 г. Това е цел, която САЩ не са на път да постигнат. Сега се очаква САЩ да внесат актуализиран ангажимент на световната маса преди климатичната конференция на ООН, планирана за ноември. Миналата година други страни изпълниха обещанията си.
Към значителното Парижко споразумение, прието през 2015 г., се присъединиха почти всички страни на Земята в опит да запазят глобалното затопляне „доста под“ 2 градуса по Целзий над доиндустриалното време. Планетата вече се е загряла с около 1,2 градуса. За да не се затопля много повече, глобалните емисии на въглероден диоксид ще трябва непрекъснато да намаляват с повече от 7 процента всяка година до 2030 г. Приблизително колкото емисии са паднали поради въздействието на пандемията върху икономиките.
В бъдеще тези съкращения на вредните емисии трябва да бъдат умишлени – а не резултат от неочаквана здравна криза. С тясно демократично мнозинство в Конгреса Байдън се надява да приеме законодателство, за да превърне някои от своите екологични планове в закон. Политиката по климата вероятно ще се съчетае с планове за облекчаване на пандемията. Байдън каза, че ще бъдат отворени милиони работни места, като инфраструктурата на Америка ще стане по-зелена – от изграждането на зарядни станции за електрически превозни средства до превръщането на домовете и сградите в по-енергийно ефективни. Президентът призова за 2 трилиона долара за климатични разходи по време на кампанията, но в крайна сметка ще му е необходим Конгреса, за да приеме този бюджет.
Байдън ще трябва да предприеме действия и без Конгреса. Очаква се той да предприеме изпълнителни действия, за да премахне оградената тръба на Keystone XL, например. Ще има борба и с лица във федералните агенции, които преди това са извършили екологичните откази на Тръмп. EPA и Министерството на транспорта могат да засилят стандартите за замърсяващи съоръжения и превозни средства. Министерството на вътрешните работи може да изпълни обещанието на Байдън да прекрати новите сондажи за нефт и газ върху обществени земи и води.
Каквито и действия да предприемат САЩ, за да контролират емисиите си на парникови газове, това ще има значение за цялата планета. В момента САЩ е вторият по големина замърсител след Китай. Исторически погледнато САЩ са отделили повече парникови газове от която и да е друга страна.
САЩ, които отново се заемат сериозно с изменението на климата, също оказват по-голям натиск върху правителствата, които са влачили краката си, когато става въпрос за засилване на ангажиментите по климата. „Много от страните, които всъщност не искат да предприемат действия, използват САЩ като оправдание, за да кажат:„ Е, знаете ли, най-голямата икономика в света се е възстановила “, казва Карлос Фулър, международен и регионален офицер за връзка в Карибския център за обмен по въпросите за климата. По-рано Фулър беше водещ климатичен преговарящ за Алианса на малките островни държави. „Наистина им беше дадена почти свобода да не изпълнят задълженията си [по] Парижкото споразумение.“
САЩ също играят голяма роля, когато става въпрос за финансиране на усилията за подпомагане на страните да се адаптират към опасностите, които климатичните промени вече са причинили. САЩ са изпълнили само 1 милиард долара от ангажимента за зеления климат на стойност 3 милиарда долара.
Жонглиране на вътрешна политика с международно климатично финансиране и дипломация
„Наистина затруднява начина, по който страните могат да предприемат необходимите мерки за адаптация“, казва Фулър. Малките островни държави, като тези, които Фулър е договарял от името, са допринесли много по-малко за изменението на климата, отколкото по-големите държави. Но те са се сблъскали с разрушителни климатични ефекти в началото, като по-силни бури и повишаване на морското равнище, които поглъщат бреговете.
Разходите за адаптиране към изменението на климата вече са достигнали 70 милиарда долара в развиващите се страни и се очаква тези инвестиции само да нараснат, според неотдавнашен доклад на ООН. Въпреки нуждата, само 30 милиарда долара помощ за развитие бяха насочени към тези усилия между 2017 и 2018 г., показват последните данни. Очаква се САЩ да се върнат на световната сцена с финансиране, което или отговаря или надвишава предишния ангажимент. Но Байдън ще се нуждае от подкрепата на Конгреса, за да се случи това.
Администрацията на Байдън има голяма задача пред жонглирането на вътрешната политика с международните климатични финанси и дипломация. „Те трябва да признаят необходимостта САЩ да бъдат сериозни по всички тези фронтове, за да се върне доверието в Парижкото споразумение“, казва Майер.
