Трите закона на роботиката, написани от научно-фантастичния писател Айзък Азимов през 1942 г. оформят моралната и етична матрица на роботите в реалния свят по поразителен начин:
- Роботите не трябва да вредят на хората.
- Роботите трябва да се подчиняват на хората.
- Роботите трябва да се самозащитават.
Но почти 80 години по-късно, експертът по право на изкуствения интелект и професорът в юридическия колеж в Бруклин Франк Паскуале твърди в нова книга, че тези закони вече са остарели и човечеството е длъжно да приеме нови.
Паскуале излага четири нови закона на роботиката, които според него са създадени така, че да отчетат начините, по които действително взаимодействаме с роботите през 2020 г. – като автоматизацията на работното място.
Al асистенти
Паскуале обяснява, че четирите му нови закона имат за цел да защитят човечеството от роботите и изкуствения интелект по по-реалистични начини, отколкото Азимов е можел да предположи в своето време. Той ни насочва да мислим по-малко за сюжети от рода на „Аз, роботът“ и повече за това как ИИ би могъл да замени човешките служители или да настрои човечеството срещу себе си, вместо да бъде използван за всичко онова, което предвиждат инженерите от Силициевата долина на затворени врати.
Неговите предложни закони, както съобщават от OneZero, гласят:
- Дигиталните технологии, изкуствения интелект и автоматизираните системи трябва да „допълват професионалистите“, а не да ги заменят.
- ИИ и роботизираните системи не трябва да имитират реални хора.
- Изкуственият интелект не трябва да превръща отношенията между хората в игра с нулев резултат*
- Роботизираните и Al системите трябва да бъдат проектирани така, че да посочват самоличността на своите създатели, притежатели и ползватели.
Алгоритмична отчетност
Забележителното е, че тези закони са насочени и към хората, които разработват или прилагат ИИ, а не къч самите системи и роботи, тъй като създателите са тези, които имат силата да наемат и уволняват човешки работници. Именно заплахата за човешкия труд е най-голямото опасение от изкуствения интелект.
„Мисля, че голямата мечта на много хора в Al сферата вероятно е да ги усъвършенстват до ниво, в което могат да поемат работата на лекарите, медицинските сестри, журналистите, учителите и т.н. И идеята ми е, че това наистина не е целта, към която трябва да вървим, нали?“, казва Паскуале пред OneZero.
„За мен правилната роля на много от тези технологични области е да допълват или подкрепят професионалистите, а не да ги заменят“, добавя той.
* Игра с нулев резултат е понятие от теорията на игрите и икономиката, според което печалбата или победата за един участник е за сметка на всички останали, като в крайна сметка балансът от победата и загубата на всички е равен на нула. С други думи, не се създава продукт или принадена стойност. Схващане, наподобяващо тази теория, е известно в някои пост съветски държави и националистически развиващи се страни, в които масово хората смятат, че богатството е крайно и ограничено, а печалбата на едни хора или предприятия, е за сметка на всички останали.
